Тип: 
		
		Икона
		
		
		
		
		
		
		
		
	
	
	Период: 
	
	
		
		
		
		
		Първата половина на
		
		
		19 век
	
	
	
	
	
	
	
		
		
			Димитър Т. Молеров, роден 1780 г. в Банско, син на Тома Вишанов-Молера. Един от най-известните живописци, представител на банската художествена школа, учи при баща си като се влияе от атонската живопис. Автор е на стенописите от наоса в параклиса „Св. Архангели” в Рилския манастир, стенописите в църквата „Успение Богородично” в метоха „Пчелино”. През 1840 - 1841 г. заедно със сина си Симеон Молеров изографисва стенописите и ктиторските портрети в параклисите „Св. Никола” и „Св. Йоан Рилски” в главната църква в Рилския манастир. Едни от върховите иконописни постижения на Д. Молеров са иконите: „Свети Николай” – 1816г. от църквата „Св. Архангел Михаил” в село Лешко, „Христос Всепобеждаващ с ангели и херовими” – 1833г., „Рождество Христово” и едно „Кръстно Разпятие” от църквата „Свети Пророк Илия” в село Усеново. По покана на сръбския княз Милош Обренович работи и в Белград. Починал през 1870 г. в Банско.
		
	
	
		
	
	
		Размери (см): 
		
		24
		
		
		/ 106
				
		
		/ 2
		
	
	
		Местонахождение
		
			Държава: България
		
		
			Област: Монтана
		
		
			Град: Берковица
		
		
		
		
		
		
		
		
			Галерия: Художествена галерия
		
		
	
	
		Място на създаване
		
			Държава: България
		
		
		
		
		
		
		
		
		
		
		
			Друго място на създаване: Други
		
	
	
	
	Описание
	Традиционна иконографска композиция по темата „Дейсис с апостолски фриз", като са изобразени отляво надясно: св. ап. Петър, Света Богородица, Иисус Христос, св. Йоан Предтеча, св. ап. Павел.
	
	
		Техника: Смесена
		
			Приложен е методът „мокро в мокро" при карнацията на телесните части. Лаковото покритие е нанесено тънко и равномерно. Позлатата върху ореолите на светците е с листово злато.
		
	
	
		Основа: Дърво
		
			Основата е от една иглолистна дъска, без кошаци. Грундът е гипсов, нанесен тънко и равномерно.
		
	
	
	Състояние, реставрационни намеси и коментари
	Забелязват се разрушения в местата около лявата ръка на Света Богородица, по дрехата на Христос и по меча на св. ап. Павел. В посочените участъци е извършено надживописване, както и в надписите „Петър" и „Матер Божия". Намесата е непрофесионална и ясно личи върху творбата. Има и допълнителни ретуши по дрехите на светците и в областите около главите им.