Св. Богородица Пътеводителка

Тип: Икона

Период: Началото на 19 век

Автор: Тома Вишанов-Молера

Тома Вишанов-Молера – роден около 1750г., иконописец и стенописец, основоположник на банската художествена школа. Израства в семейството на свещеника Вишан. Около 1765г. отива във Виена, където учи живопис. Не е известно кои са учителите на Вишанов във Виена и кога се завръща в Банско. Неговите съселяни го наричали Молера (от немското „малер” – живописец). Оттам идва и името на цялата фамилия. Под влияние на европейското изкуство от XVIIIв. Тома Вишанов рисува своите творби по нов, непознат дотогава в православното изобразително изкуство начин. Фигурите са реалистични, жизнени, експресивни. Тома Вишанов е новатор в ранния период от българското възраждане. Неговите схващания за изкуството остават неразбрани и първоначално не са възприети от съвременниците му. Творчеството му не е проучено цялостно. Починал след 1811г. в Банско.

Школа: Банска иконописна школа

Размери (см): 67 / 46 / 3

Местонахождение

Държава: България

Област: Благоевград

Град: Банско

Музей: Музеен комплекс

Място на създаване

Държава: България

Област: Благоевград

Село: Осеново

Църква: Св. Архангел Михаил

Описание

Света Богородица е представена в традиционна поза. Главата й е леко наклонена към малкия Христос, когото поддържа с лявата си ръка. Дясната и ръка, свита в лакета и с разтворена длан е изнесена пред гърдите и сочи към Младенеца. Изображението на Божията Майка е допоясно. Христос е изписан положение седнало. В лявата си ръка държи кълбото на Вселената (сфера-символ на властта), а дясната, свита в лакета и изнесена напред, благославя.

Техника: Смесена

Живописта е изпълнена по „класически иконописен начин”. Техниката на изпълнение е смесена – темперна живопис, с повишено съдържание на масло в свързвателя. Основните подложки са нанесени равномерно и покривно. Моделировката е извършена с по един разбелен допълнителен тон и силни бликове. Преходите към светлите към тъмните зони са оформени изключително плавно чрез техниката на изписване „мокро в мокро”. Линията на рисунката е ясна и категорична. Карнацията на всички телесни части в иконата е направена прецизно, с тънко нанесено багрило. По лицата и ръцете положена оранжево-червена боя, с което те придобиват известна обемност. Лаковото покритие е силно замърсено, осеяно с восъчно-парафинови капки и опушено от горели в близост до иконата свещи.

Основа: Дърво

Основата на иконата е от 1 дъска от иглолистна дървесина, обработена машинно. Укрепена е допълнително с 2 вставени кошака. Грундът е гипсов, с дебелина около 0.6 мм.

Състояние, реставрационни намеси и коментари

Ореолът на Света Богородица е бил със сребърен обков. Ръката й и ореолът на малкия Христос са били също обковани, но обковите липсват. Доказателство за това са отворите от извадени пирони по съответните места. Предишна реставрационна намеса не е установена.