Св. Богородица Умиление
Тип:
Икона
Период:
1846 г.
Димитър Т. Молеров, роден 1780 г. в Банско, син на Тома Вишанов-Молера. Един от най-известните живописци, представител на банската художествена школа, учи при баща си като се влияе от атонската живопис. Автор е на стенописите от наоса в параклиса „Св. Архангели” в Рилския манастир, стенописите в църквата „Успение Богородично” в метоха „Пчелино”. През 1840 - 1841 г. заедно със сина си Симеон Молеров изографисва стенописите и ктиторските портрети в параклисите „Св. Никола” и „Св. Йоан Рилски” в главната църква в Рилския манастир. Едни от върховите иконописни постижения на Д. Молеров са иконите: „Свети Николай” – 1816г. от църквата „Св. Архангел Михаил” в село Лешко, „Христос Всепобеждаващ с ангели и херовими” – 1833г., „Рождество Христово” и едно „Кръстно Разпятие” от църквата „Свети Пророк Илия” в село Усеново. По покана на сръбския княз Милош Обренович работи и в Белград. Починал през 1870 г. в Банско.
Размери (см):
43
/ 30
/ 2.2
Местонахождение
Държава: България
Област: Благоевград
Град: Гоце Делчев
Църква: Св. Богородица
Място на създаване
Държава: България
Област: Благоевград
Град: Гоце Делчев
Църква: Св. Богородица
Описание
В горните два ъгъла на иконата има по един медальон с инициалите на Света Богородица. Под Света Богородица са изписани допоясно Свети Никола и Свети Стефан в медальони. С дясната си ръка Свети Никола благославя, а Свети Стефан държи кадилница. Разположени са в големи медальони, рамкирани с барокови орнаменти от растителни мотиви.
Техника: Смесена
Темперна живопис с повишено съдържание на масло в свързвателя, с позлата, пробастър и велатури. Има гравировка по позлатата. Шрафировката на мафория на Света Богородица е изпълнена с течно злато, а бордюрът и наметалото на Христос са позлатени с листово злато. Лицата са фино моделирани чрез техниката „мокро в мокро” и се отличават с подчертана обемност.
Основа: Дърво
Основата на иконата е от 1 дъска от иглолистна дървесина с два вставени кошака.
Състояние, реставрационни намеси и коментари
Иконата е имала значителни разрушения и е била реставрирана. Част от левия медальон е бил повреден. Участъкът е бил китван и ретуширан грубо. Подобни възстановки с по-малки размери се наблюдават по цялата повърхност. Значителни разрушения съществуват по велатурите. Тъмнокафявата външна рамка е била изцяло надживописван. Оригиналната е черна със зелен оттенък. Имена на Света Богородица, изписано по фона, от двете страни на главата й, е било изцяло заличено в следствие на силно потъмнялото лаково покритие. Затова тя е била записана като Света Богородица. При почистването се разкрил надписа Богородица Гликофилуса - Умиление.
В поле между Богородица и двата светци са поставени надпис и годината 1846.