Св. Йоан Предтеча
Тип:
Икона
Период:
1848 г.
Димитър Т. Молеров, роден 1780 г. в Банско, син на Тома Вишанов-Молера. Един от най-известните живописци, представител на банската художествена школа, учи при баща си като се влияе от атонската живопис. Автор е на стенописите от наоса в параклиса „Св. Архангели” в Рилския манастир, стенописите в църквата „Успение Богородично” в метоха „Пчелино”. През 1840 - 1841 г. заедно със сина си Симеон Молеров изографисва стенописите и ктиторските портрети в параклисите „Св. Никола” и „Св. Йоан Рилски” в главната църква в Рилския манастир. Едни от върховите иконописни постижения на Д. Молеров са иконите: „Свети Николай” – 1816г. от църквата „Св. Архангел Михаил” в село Лешко, „Христос Всепобеждаващ с ангели и херовими” – 1833г., „Рождество Христово” и едно „Кръстно Разпятие” от църквата „Свети Пророк Илия” в село Усеново. По покана на сръбския княз Милош Обренович работи и в Белград. Починал през 1870 г. в Банско.
Размери (см):
113
/ 75
/ 3.5
Местонахождение
Държава: България
Област: Благоевград
Село: Тешево
Църква: Св. Димитър
Място на създаване
Държава: България
Област: Благоевград
Село: Тешево
Църква: Св. Димитър
Описание
Традиционна за темата иконографска схема.
Техника: Смесена
Яйчно-маслена, с велатури и позлата. По кафявата рамка има незначителни разрушения, особено в горната част. Лаковото покритие е нанесено неравномерно; образувани са широки натичания от златисто-кафяв лак. Получили са се широки кракелюри в дълбочина.
Основа: Дърво
Основата на иконата е орехова дъска с прилепена и закована с пирони втора тясна дъска. Дървесината е ръчно обработена. Гърбът на иконата е укрепен в горния и долния край с два кошака от иглолистна дървесина. Те са монтирани посредством гратови зъби. Грундът е гипсов, нанесен на тънък пласт, сравнително здрав и добре запазен.
Състояние, реставрационни намеси и коментари
Направените сонди локализираха наличие на вторични покрития с тъмно червена боя и бели букви върху двата обозначителни надписа на Свети Йоан Предтеча. Лентата около кръста е изцяло надживописвана с бяла боя и черни букви. Същото се отнася и за свитъка долу в дясно на иконата. Пукнатината е запълнена с восък и не направен ретуш, който личи върху границите на оригинала. След тази късна намеса върху иконата е било нанесено ново лаково покритие. В долния ляв ъгъл на иконата се разчита годината на нейното създаване: 1848.
