Благославящ Христос
Тип:
Икона
Период:
От
края на
18 век
до
началото на
19 век
Тома Вишанов-Молера – роден около 1750г., иконописец и стенописец, основоположник на банската художествена школа. Израства в семейството на свещеника Вишан. Около 1765г. отива във Виена, където учи живопис. Не е известно кои са учителите на Вишанов във Виена и кога се завръща в Банско. Неговите съселяни го наричали Молера (от немското „малер” – живописец). Оттам идва и името на цялата фамилия. Под влияние на европейското изкуство от XVIIIв. Тома Вишанов рисува своите творби по нов, непознат дотогава в православното изобразително изкуство начин. Фигурите са реалистични, жизнени, експресивни. Тома Вишанов е новатор в ранния период от българското възраждане. Неговите схващания за изкуството остават неразбрани и първоначално не са възприети от съвременниците му. Творчеството му не е проучено цялостно. Починал след 1811г. в Банско.
Размери (см):
55
/ 36
/ 2.5
Местонахождение
Държава: България
Област: Благоевград
Град: Банско
Музей: Музеен комплекс
Място на създаване
Държава: България
Област: Благоевград
Град: Разлог
Църква: Св. Великомъченик Георги
Описание
Христос е представен допоясно, благославящ с дясната си ръка, в лявата държи отворена книга. Изображението се различава в значителна степен от традиционното разработване на подобни композиции на тема „Благославящ Христос". Художникът е изписал по-скоро портрет на благородник, отколкото иконографски персонаж. Това е постигнато чрез изключително фина моделировка, деликатни щрихи, раздвижен и игрив контур, обобщаващ цялостното третиране на формата. Образът е извън всички типологични схеми, излизащ от рамките на традиционните за това време изображения на Христос Велик архиерей, Христос Цар на царете или Христос Пантократор. Този образ е ново и неочаквано явление, може би посрещнато в миналото от съвременниците на автора с изненада, вероятно и с неодобрение.
Техника: Маслена
Основа: Дърво
Основата на иконата е от една дьска от иглолистен материал, укрепена с два вставени кошака.
Състояние, реставрационни намеси и коментари
Около ореола има следи от пирони, което говори за съществувал обков.
Предишна реставрационна намеса не е установена.
