Въведение Богородично
Тип:
Икона
Период:
1860 г.
Роден е през 1816 г. в Банско, известен живописец, представител на Банската художествена школа, син на Димитър Т. Молеров. Работи заедно с баща си в Рилския манастир през 1840—1841 г. стенописите и ктиторските портрети в параклисите „Св. Никола" и „Св. Йоан Рилски" в главната църква „Рождество Богородично". През 1850 г. изработва самостоятелно икони за иконостаса в църквата „Света Троица" в Банско (икони от апостолски и царски ред на ико¬ностаса, стенописи и др.). Иконите, изработени за църквата „Сретение Господне" в с. Добърско, строена през 1860 г., са едни от върховите постижения на иконописното изкуство на Симеон Молеров. През 1882 г. той изработва 46 икони за църквата „Св. Атанасий" в с. Елешница. През 1883 г. той изработва икони за църквата „Св. Димитър" в с. Бачево. Той прави и 30 икони за църквата „Успение Богородично" в с. Игралище. През 1897 г. Симеон Молеров отива в Света гора и рисува в килията на св. св. ап. Петър и Павел и в Зографския манастир. През 1897 г. работи в Солун и рисува иконите за църквата „Св. Димитър", която е изгоряла през 1913 г. Според спомените на Димитър Г. Молеров, Симеон Молеров имал иконописно ателие, „дюкян", при Вардар Капия в града. В иконописното творчество на Симеон Молеров се улавя влиянието на светогорската религиозна живопис. Той се оформя като един от най-добрите живописци на времето си, с реалистични тенденции в композиционното решение на иконите, за което допринася най-вече баща му. В публикацията си „Иконопис в Банско" Димитър Г. Молеров казва за Симеон Молеров: „Синът на дядо Митър се учил да рисува икони при баща си и станал също много искусен иконописец. Той представлявал пълен контраст на баща си: човек буен, непорядъчен, пияница, ненабозкен. Учил се на гръцка книга в град Серес. Когато работил някоя икона, понякога си слагал обеда и виното върху нея и се хранил, а като му забелязвали, той отговарял: „Аз съм неин създател: мога да разполагам с нея, както си искам." Пръв от старите хора в Банско почнал да носи панталони. Обличал се много небрежно и лошо. Някои жени казвали за него: „Като са неговите ръкави така широки, грозни, косата му такава рошава, как умее да направи на иконата такива прибрани, стегнати ръкави и такава хубава коса." Наследил от баща си голямо богатство, пари и други имоти, за себе си той запазил само имота, а парите пропил. Имал в наследство немска Библия с картини, която по-късно продал на Коце Хаджипопов от Банско." Според спомените пак на Д. Г. Молеров Симеон Молеров имал много помощници, момчета от Банско, които обучавал на иконопис. Между тях бил и един от изявените по-късно бански зографи Димитър Т. Сирлещов. Творчеството на Симеон Молеров не е напълно проучено. Умира на 87-годишна възраст през 1903 г. в Банско.
Размери (см):
47
/ 36
/ 2.5
Местонахождение
Държава: България
Област: Благоевград
Село: Добърско
Църква: Сретение Господне
Място на създаване
Държава: България
Област: Благоевград
Село: Добърско
Църква: Сретение Господне
Описание
На преден план в центъра на композицията е изобразена в цял ръст малката Света Богородица със скръстени пред гърди рьце. Зад нея, положила на рамото й лявата си рька, св. Ана е изписана също в цял ръст. Праведният Йоаким е вляво от малката Мария, с протегнати към нея ръце. На втори план са нарисувани млади девици, които изпращат Света Богородица. В дясната част на изобразителната плоскост е пьрвосвещеникьт Йоан, който приема Света Богородица в храма. За фон на композицията служат елементи от храмова постройка — две четиристенни колони с канелюри по тях и два прозореца.
Техника: Яйчна темпера
Живописта е изпълнена в характерния за XIX век стил с гладка фактура на живописния слой. Телесните части са изписани с равно и плътно положени основни тонове (охровокафяв-санкир). Карнацията е изпълнена с охра. Преходите са фино туширани. Одеждите на персонажите са моделирани с по един равен и плътно положен тон, а шрафировката е извършена с течно злато.
Основа: Дърво
Основата на иконата е от една дъска от иглолистен материал, подсилена допълнително с два вставени кошака. Грундът е гипсов, с дебелина около 0,6 мм.
Състояние, реставрационни намеси и коментари
В няколко участька се наблюдават неумели поправки с черна боя.