Сретение Господне
Тип:
Икона
Период:
Началото на
19 век
Тома Вишанов-Молера – роден около 1750г., иконописец и стенописец, основоположник на банската художествена школа. Израства в семейството на свещеника Вишан. Около 1765г. отива във Виена, където учи живопис. Не е известно кои са учителите на Вишанов във Виена и кога се завръща в Банско. Неговите съселяни го наричали Молера (от немското „малер” – живописец). Оттам идва и името на цялата фамилия. Под влияние на европейското изкуство от XVIIIв. Тома Вишанов рисува своите творби по нов, непознат дотогава в православното изобразително изкуство начин. Фигурите са реалистични, жизнени, експресивни. Тома Вишанов е новатор в ранния период от българското възраждане. Неговите схващания за изкуството остават неразбрани и първоначално не са възприети от съвременниците му. Творчеството му не е проучено цялостно. Починал след 1811г. в Банско.
Размери (см):
47
/ 36
/ 2.5
Местонахождение
Държава: България
Област: Благоевград
Село: Добърско
Църква: Сретение Господне
Място на създаване
Държава: България
Област: Благоевград
Село: Добърско
Църква: Сретение Господне
Описание
Традиционно решена композиция по темата. В центъра на изобразителното поле е разположена фигурата на праведния Симеон, който поема малкия Христос от ръцете на Света Богородица. Зад нея е праведният Йосиф, който в дясната си ръка държи малка кошница с две гургулици — древен еврейски обичай да се даряват на храма птици, изпълняван от родителите при въвеждането на отроците и представянето им пред Олтара небесен. Зад праведния Симеон е изобразена фигурата на св. Анна с молитвено скръстени ръце. Действието се развива на фона на храмов интериор, пресъздаден чрез богата барокова украса.
Техника: Яйчна темпера
Живописта е в характерната за началото на XIX век техника на изография, с гладка фактура на живописния слой. Телесните части са изписани с равно и плътно положени основни тонове — охровокафяво (санкир). Карнацията е изпълнена с охра. Преходите са фино туширани. Одеждите на персонажите са моделирани с равен и плътно положен тон, а шрафировката е извършена с течно злато. Лаковото покритие е нанесено тънко и равномерно. Позлатата по ореолите е с листово злато (варак).
Основа: Дърво
Основата на иконата е от една дъска от иглолистна дървесина, укрепена допълнително с два вставени кошака. Грундът е гипсов, с дебелина около 0,6 мм, нанесен тънко.
Състояние, реставрационни намеси и коментари
Предишна реставрационна намеса не е установена.