Новозаветна Троица
Тип:
Икона
Период:
1860 г.
Роден е в Банско, ученик на Димитър Т. Молеров. Сред най-ранните му творби е една икона от църквата „Св. Димитър" в Кюстендил — „Осезание Томино". Върху нея има надпис, който гласи: „1896 иануария 16 М. Ю. Г. от Ба". Негови стенописи се намират в църквата „Св. Архангел Михаил" в с. Лешко — ктиторски текст над източната стена в олтара гласи: „Образописатель Миялко Ювановъ отъ Разлогъ село Банцко 1889." В тях е вложена богата фантазия, някои са изпълнени крайно наивно, но този примитивизъм се налага с подсилената си графичност, смесена с живопис. В нартекса сюжетите са с нравствено-битово съдържание, в които са изобразени жената-магъосница, блудница, седмоглавото чудовище от Апокалипсиса, и др. Негови са и стенописите от 1889 г. в църквата „Св. Димитър" в с. Марулево, строена през 1860 г. Ктиторският им текст гласи: „Образописатель Миялко Юванов отъ Разлогъ село Банско 1889.". Той работи в Санданско, Петричко, Благоевградско, в много случаи в колектив от образописци. С Димитър Т. Сирлещов и Костадин Марунчев той живописва църквата „Света Богородица" в с. Стоимирово. Надписът гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30." През 1909 г. Михалко работи стенописите в църквата „Св. Димитър" в с. Палатово. От него са запазени много рисунки с туш и акварел, които той правел върху стари сметководни тефтери. В един такъв тефтер днес са запазени 30 листа с размери 23/39 см. Между рисунките интерес представлява една скица за икона „Влизането в Йерусалим". Под нея четем текст: „1868 Михалко Голев." По тези рисунки той е отбелязал с думи цветовете на облеклата, предметите и архитектурните обеми. Тези бележки са ценна информация, чрез която ние днес узнаваме наименованията на багрилата, с които са работили банските зографи — гюлбахар, хачик сулф, куна, турунджи, сино, сиво, пембе, мораво, жато, омра, чисто бело и др. Две тетрадки на Михалко Голев с изображения на светци и различни библейски сцени са запазени от неговия ученик и съдружник Димитър Т. Сирлещов. Последният учи при майстора иконопис. Той купува една от тетрадките и по-късно оставя бележка: „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20." В тази тетрадка Димитър Т. Сирлещов рисува предимно свои композиции на икони. Михалко Голев умира в Банско.
Размери (см):
70
/ 52.5
/ 2
Местонахождение
Държава: България
Област: Благоевград
Град: Банско
Църква: Св. Троица
Място на създаване
Държава: България
Област: Благоевград
Град: Банско
Църква: Св. Троица
Описание
Традиционна иконографска композиция по темата. Бог Отец и Бог Син са нарисувани седнали върху пухкави бели облаци. Наоколо са изобразени летящи серафимчета. Бог Отец държи в лявата си рька Символа на победата, а с дясната благославя. Христос държи в лявата си ръка затворена книга, а в дясната крьст. Между двамата има летящ гълъб — символ на Бог Дух Светии, от чийто ореол излиза лъчисто сияние. От двете му страни има два медальона с инициалите на Светата Троица.
Техника: Темперна
С велатури. Живописният слой е изключително добре запазен. Лаковото покритие е нанесено тънко и равномерно. Богатата позлата е с листово злато (варак), като е приложен и методът „пробастър".
Основа: Дърво
Основата на иконата е от две дъски от иглолистна дървесина, скрепена с два вставени кошака. Грундът е нанесен тънко и равномерно.
Състояние, реставрационни намеси и коментари
Предишна реставрационна намеса не е установена. В долния десен ъгъл на иконата е отбелязана годината на създаването й - 1860.
