Царски олтарни двери

Тип: Пластичен обект: Царски двери

Период: От началото на 19 век до края на 19 век

Автор: неизвестен

Школа: Банска иконописна школа

Размери (см): 149 / 84 / 4.5

Местонахождение

Държава: България

Област: Благоевград

Село: Падеш

Църква: Св. Великомъченик Димитър

Място на създаване

Държава: България

Област: Благоевград

Село: Падеш

Църква: Св. Великомъченик Димитър

Описание

Резбованата украса е от стилизирани растителни мотиви. В горната част тя завършва с главите на два змея с тела, извити вьв формата на буквата „5". Върху всяка половина са оформени по четири изобразителни полета — две овални (медальони) и две правоъгълни, с арки в горната им част. Овалните полета имат изпъкнала повърхност и са разположени едно под друго в централната част на всяко от крилата. В горните медальони с размери 12/16 см са изобразени допоясно, със свитъци в рьце царете-пророци Давид (вдясно) и Соломон (вляво). В долните медальони с размери 17/25 см е представена сцената „Благовещение". Вьрху лявата двер е Света Богородица в цял ръст, седнала на трон, а върху дясната — св. Архангел Гавриил сьщо в цял ръст, почти фронтално, «с бяло цвете в дясната си ръка. Правоъгълните изобразителни полета са едно до друго в долната част на дверите. В тях са поместени един до друг, фронтално, в цял ръст литургистите св. Николай Чудотворец, св. Григорий Богослов (вляво), св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики (вдясно). Всички държат в левите си рьце книги, а с десните благославят.

Техника: Темперна

Живописта е примитивна, със зърнеста структура, поместена в малки медальони, вплетени в резбата. Лаковото покритие е нанесено тънко и неравномерно. По изпъкналите части на основата е нанесена позлата с листово злато (варак) върху полимент.

Основа: Дърво

Основата е от две крила от по една дьска от иглолистна дървесина, без кошаци. Лицевата страна е украсена с дьлбокорелефна резба. Грундът е гипсов, а вдлъбнатите участъци са боядисани с равен светлосин тон.

Състояние, реставрационни намеси и коментари

Предишна реставрационна намеса не е установена. Има ктиторски надпис отдолу.