Рождество Богородично

Тип: Икона

Период: 1867 г.

Автор: Цоню Симеонов

ЦОНЮ СИМЕОНОВ (1823-1885) е сред най-талантливите живописци от прочутия Витановски род. Той става носител на най-доброто от традициите на школата. Освен стремеж към красиви и хармонични образи и усъвършенстване на иконописната техника при него се забелязва максимална реалистичност и много специфичен усет към колорита Особено реалистични са пейзажите му. Цоню Симеонов рисува с увлечение всеки детайл в иконата, независимо от това дали е украса в облеклото, природен или архитектурен елемент. Той овладява перфектно пропорциите на тялото и си служи с чисто художествени похвати за овладяване на пространството в иконата. В много от творбите си успява да създаде илюзията за триизмерност, дълбочина и Вътрешна светлина. Тези негови усилия не винаги са сполучливи. В стремежа си да придаде повече тържественост и реалистичност той често стига до претрупаност и до пълно противоречие със самата същност на иконата - нейната условност. Край образите на светците се появяват многобройни облачета и сияния, които са свидетелство за болезнения упадък на традиционната тревненска иконопис. Цоню Симеонов започва активна творческа дейност в средата на XIX в. В този период Тревненската художествена школа е регистрирала своите най-добри постижения, изчерпала е своите възможности и започва нейният упадък. Всичко, което се рисува през втората половина на века, е или механично повторение на стари образци, или бледи реминисценции на най-доброто, създадено от предишните поколения. Затова усилията на един безспорно талантлив живописец като Цоню Симеонов да обнови иконата, да продължи нейното развитие са успешни дотолкова, че иконите му в максимална степен се превръщат в празнични картини с религиозен сюжет. Творби на Цоню Симеонов има в Еленско, Лясковец, Свищов, в манастирите около Велико Търново и на други места. Цоню Симеонов е и много добър резбар. Според Дабко Уста Генчов той е майсторът на една разкошна орехова ·рамка, в която е поставен благодарственият адрес до княз Дондуков-Корсаков от българския народ. Той е изработил и трона на княз Батенберг при коронясването му в старата столица (1879). Неговото изкуство е на една крачка от светското изкуство, която той обаче не преминава.

Школа: Тревненска иконописна школа

Местонахождение

Държава: България

Област: Габрово

Град: Трявна

Музей: Музей на резбарското и зографско изкуство

Описание

Традиционно иконографско решение на темата.

Техника: Темперна

Използвано е листово злато и велатури. Разработката на образите и одеждите е в типичен възрожденски стил характерен за Тревненска иконописна школа.

Основа: Дърво

Букова дъска