Христос Вседържител

Тип: Икона

Период: 1847 г.

Автор: Захари Зограф

Захарий Христович Зограф е роден е в Самоков и е син на Христо Димитров. След това той учи при своя брат Димитър Зограф, с когото по-късно работи заедно. Той е един от българските художици с най-голямо творчество. Захари Зограф е един от малкото художници, които внасят и битови елементи в своите стенописи. Най-известните му икони са тези в черквата „Св. Константин и Елена“ в Пловдив, черквата „Св. Богородица“ в Копривщица. Сред известните му творби са също и иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир и други. Захари Зограф работи и по много стенописи. Най-известните му стенописи са в Бачковския манастир (параклиса и черквата „Св. Никола“), черквата на Рилския манастир, Троянския и Преобреженския манастир. През периода 1851 - 1852 г. Захари Зограф живее и работи в Атон. В този период той създава стенописите в манастира „Лаврата на Св. Атанасий“. Захари Зограф е автор на иконите в Зографския манастир в Карея. През 1850 г. той създава три стенописни автопортрета в Бачковския, Троянския и Преображенския манастири. В по късните си години той рисува няколко ктиторски портрета. След като умира, той оставя след себе си голям брой скици, които не са превърнати в истински произведения.

Школа: Самоковска иконописна школа

Размери (см): 75 / 58.2

Местонахождение

Държава: България

Област: Пловдив

Град: Копривщица

Място на създаване

Държава: България

Област: Пловдив

Град: Копривщица

Бележки към идентификацията на обекта

Композицията, пропорциите, характерът на рисунката и хармонията на цветните петна подсказват за голям майстор (Захари Зограф?) със собствен почерк от кръга на самоковските иконописци. На фона в ляво се чете възпоменателен надпис, че иконата е изработена със средствата кюркчийските калфи през 1847 г.

Описание

Традиционно професионално изградено изображение, следващо официалната представителна линия в живописта на през XIX век.

Техника: Темперна

Основа: Дърво

Иглолистна дървесина