Св. Георги на кон с житийни сцени
Тип:
Икона
Период:
1838 г.
Родът на поп Димитър Кънчов е сред най-добрите иконописни фамилии в Трявна. Основоположникът на тази фамилия е син на куюмджия (златар). От кого младият Димитър е усвоил занаята не е известно. Най-вероятно е имал роднински връзки с някои от по-старите зографски родове в Трявна и е бил обучен в техните ателиета. От творбите му е видно, че притежава и дарба, и отлична подготовка. Житейският път на поп Димитър Кънчов е дълъг и бурен. Роден през 1808 година, той доживява патриаршеската за времето си 93-годишна възраст. Още в младите си години е известен като неспокойна и обаятелна личност. Притежава хубав глас, много музикален, с артистични заложби, с жив и импулсивен характер, с будно патриотично чувство и буйна кръв. Той е един от активните радетели за независима българска църква. След спор с гръцкия владика напуска Трявна с семейството си и забягва. С това бягство се променя целият му живот. Повече от петдесет години той не служи на църквата и се посвещава на зографския занаят. Обикаля далечни краища - Влашко, Македония, Тракия и изписва икони и стенописи по църкви и манастири. Иконописното наследство на поп Димитър Кънчов е пръснато на много места и е недостатъчно проучено. През 1838 година в с. Арбанаси поп Димитър рисува стенописите на църквата „Св. архангели Михаил и Гавраил", както и иконата „Св. Георги с житийни сцени" в арбанашката църква „Св. Георги". Тази сравнително ранна негова творба е една от най-значимите му сполуки в иконописта. Други негови творби се намират в Русе, Варна, Ямболско, Старозагорско, Казанлъшко, Великотърновско, Хасковско и др. До края на дългия си живот той рисува домашни икони, за да изхранва многобройната си челяд. Трима от синовете му - Йонко, Христо и Иван, и един от внуците му - Иван Йонков, се занимават с иконопис. Синът му Иван поп Димитров и внукът му Иван Йонков получават академично образование и рисуват светска живопис. Така чрез потомците на поп Димитър Кънчов се стига до естествения свършек на Тревненската иконописна школа - вливането й в руслото на новата българска живопис.
Размери (см):
103.5
/ 82.8
/ 3
Местонахождение
Държава: България
Област: Велико Търново
Град: Велико Търново
Музей: Исторически музей
Място на създаване
Държава: България
Област: Велико Търново
Град: Велико Търново
Бележки към идентификацията на обекта
Централното изображение е оградено от дванадесет сцени от живота на свети Георги, които са разположени в лявата, дясната и долната част на иконата. Централно, в долната част е отделен паметен надпис с дата и подпис от автора.
Описание
Традиционно иконографско решение на темата. В средата на иконата е разположена фигурата на св. Георги възседнал кон, във военни доспехи, пробождащ с копието си змея. Облеклото на светеца и конските атрибути са с богата и изящна барокова украса.
Техника: Смесена
С богата позлата с листово злато и велатури. Приложена е и техниката „пробастър” върху позлатата има гравировки. Лаковото покритие е нанесено тънко и равномерно.
Основа: Дърво
Три дъски от широколистна дървесина.
Гипсов грунд, нанесен тънко и равномерно.
